Skip Ribbon Commands
Skip to main content
Юридически факултет > Нашите студенти

 

В хода на обучението нашите студенти изпълняват теоретични и приложни задачи. Резултатите понякога надхвърлят поставените цели и имат значение за преподаването и изучаването на правото и правните науки. Само част от тези резултати стават известни чрез конференции, състезания и други прояви.

Сайтът има за цел да запознае обществеността със значими приноси на нашите студенти. 

 

 Образуване на общо правило от съдебно решение

 
  
Общо правило
collapse Учебна година : 2017/2018 ‎(13)
  

За да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва да са се осъществили всички елементи от фактическия състав. Във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административната дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.

  

Предпоставките за унищожаемост на договори поради крайна нужда и явно неизгодни условия при договор за покупко-продажба са наличие на състояние на крайна нужда и явно неизгодни условия по отношение на продавача към момента на сключване на договора. Крайната нужда се състои от два елемента- недостиг или липса на средства за посрещане на лични и семейни потребности или за изпълнение на задължения към трети лица, и сериозен натиск върху волята на продавача поради този недостиг или липса. Явно неизгодните условия се изразят в явна, очевидна нееквивалентност на престациите, толкова голяма, че продавачът не би сключил такава сделка в нормални условия.

  

За общинския съвет са предвидени две възможности за осъществяване на контрол върху актовете на кмета на общината. В първия случай на колективния орган е предоставено правото сам да отмени със свое решение издадения от кмета на общината административен акт, като това правомощие е поставено под единственото, но задължително, условие да е налице противоречие между този акт и актове, приети от съвета. Само и единствено при наличието на това условие за общинския съвет възниква правомощие, респективно компетентност, да отмени административния акт, издаден от кмета на общината. Извън тези случаи на общинския съвет е предоставена възможността, уредена в изречение второ на същата разпоредба, а именно – да атакува, считания за незаконосъобразен акт на кмета пред административния съд.

  

Държавата или общината, когато са придобили правото на собственост въз основа на отчуждаване, но това отчуждаване е отменено по реда на ЗВСНОИ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се приравняват на добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и при извършени подобрения имат право да получат сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на извършените от тях подобрения, ако са имали съзнанието, че подобряват свой имот.

Тъй като се касае за ликвидирането на отношения по повод на неоснователно обогатяване, право на обезщетение за извършените подобрения при отпаднало основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС има не собственикът на имота към момента на извършване на подобренията, а лицето, което е извършило и вложило свои средства за подобренията и съответно се е обеднило.
Подаване на молба за отмяна на отчуждаване няма за последица автоматично възстановяване правата на лицето, чийто имот е бил отчужден. Заповедта /решението/ за отмяна на отчуждаването има сила за напред. Поради това в периода от подаването на молбата за отмяна на отчуждаването до влизане в сила на административния акт /решението/ за отмяната, отчуждителят все още е собственик на имота и извършва подобрения в него със съзнанието, че е собственик, т.е. приравнява се на добросъвестен владелец.

  

Когато собственик на имот през определен дълъг период от време (над 10 години) не е посещавал страната, в която той се намира, и не се е интересувал от него, за владелеца е обективно невъзможно да манифестира смяната на намерението си за своене и в такъв случай е достатъчно промяната на намерението да е била демонстрирана спрямо всички по несъмнен начин, т. е. владението да се осъществява явно върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме. От този момент започва да тече придобивната давност.

В хипотезата на предявен от съсобственик ревандикационен иск по отношение на целия имот против лице, което се легитимира като собственик с констативен нотариален акт по давност, предмет на спора са само притежаваните от ищеца-собственик права.

  

Налице е правен интерес от установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост на идеални части от недвижим имот, в който има построени две или повече сгради и собствеността върху тях принадлежи на отделни съсобственици на терена.

При делба между наследници, по силата на която всеки от тях получава реален дял обособен обект от въпросните сгради, чрез установителния иск се цели да се конкретизират припадащите се на всеки то тези новообособени обекти идеални части от терена в рамките на притежаваните от този наследодател права.

  

Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС, за неоснователно обогатяване на съсобственик, не възниква тогава, когато не е налице съдействие на останалите съсобственици, което да обуслови ползването на съсобствената вещ според нормативните изисквания на чл. 31, ал. 1 от ЗС.

Видно от горното ще се обуслови деликтна отговорност по чл. 78, ал. 3 от ГПК, която ще се понесе от съсобствениците, непредоставили съдействие за ползване на съсобствената вещ и предявили неоснователни искове, която ще бъде понесена солидарно въз основа на чл. 53 от ЗЗД.

  

Водачът на превозното средство винаги и независимо от това дали се движи по път с предимство или не, е длъжен да избира такава скорост на движение, която да позволи своевременното му спиране пред всяко предвидимо препятствие, както и пропускане на участниците в движението, които имат предимство.
Доброволното плащане от деликвента на част от дължимото обезщетение има за последица погасяване отговорността на застрахователя по прекия иск на увредения по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) Само за платената част от обезщетението, но не за цялото дължимо такова. Подписаната разписка само от ищеца не представлява договор за спогодба между увредения и деликвента по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който двамата да уреждат отношенията си във връзка с дължимото обезщетение по чл. 45 ЗЗД.

  

Реализирането на задължение на държавен орган(*комисия), поради настъпил юридически факт(*незаканосъобразно поведение), се осъществява след спазване на нормативно-установената процедура за това, посредством издаването на актове, отговарящи на изискванията за форма на такива актове, извършването на конкретни действия и спразването на определени закони(*ЗОДОВ). Неспазването на предписаната нормативно-установена процедура е основание, ако за лицето са настъпили вреди поради неправилно или незаконосъобразно действие или бездействие на органите и техни длъжностни лица или по повод осъщестяване на административна дейност,следва да бъде заведен иск за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

  

Администрацията е длъжна да осъществява дейността си в рамките на предоставените й от закона правомощия. При извършване на действия, бездействия или незаконосъобразни актове, които водят до причиняване на вреди на физически лица – граждани, и юридически лица, възниква отговорността на държавата или общините.

С оглед на настъпилите вреди, възниква правото на лицата с накърнени права да бъдат обезщетени съответно за имуществени или неимуществени вреди.

  

Правото на ползване е лично право и се прекратява със смъртта на ФЛ/ прекратяването на ЮЛ. Разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗС не следва да се тълкува стеснително по отношение на търговските дружества. Юридическите лица се прекратяват при определени обстоятелства (вливане, сливане, ликвидация, несъстоятелност и др.). Разпоредбата следва да се прилага при всякакво прекратяване, независимо по какъв начин е прекратено юридическото лице. При сливането между ЮЛ, правото на ползване се прекратява, а не преминава към другото юридическо лице. Този резултат е формиран от представената фактическа обстановка. Налице са съответствия между общото правило и нормативното основание.

  

При ПТП, причинено виновно от водача, пострадалото лице може да иска пряко от застрахователя обезщетение за неимуществените вреди , изразяващи се в причинен психически стрес, доколкото и те са покритият риск от задължителната застраховка „гражданска отговорност“. Определеното от съда обезщетение следва да бъде съобразено с принципа на справедливостта.

  

Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, което се погасява с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие при застраховки "Живот" и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1. При неизпълнение на паричното си задължение, застрахователят дължи и законната лихва върху сумата от деня на забавата.

collapse Учебна година : 2016/2017 ‎(11)
  

Вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС представлява право и имуществен коректив за този съсобственик на общата вещ, който е лишен от възможността да я ползва според предназначението й и според обема, който протежава в съсобствеността. Източник на вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС е фактическото положение/реалното ползване на вещта, което обуславя и разместването на имуществени блага между правните сфери на съсобствениците. Съществува принципно разграничение между правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, което е средство за защита на лишения съсобственик от възможността пряко да си служи с общата вещ съобразно притежаваната от него част, средство за компенсация срещу неправомерното ползване на общата вещ само от един от съсобствениците, и претенцията за получаване на добиви от съсобствената вещ на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС. Ако се претендира част от ползата от общата вещ съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, респ. от добивите от нея, то в тежест на ищеца е доказването им - посочване по вид, размер. Това е част от основанието на иска, което води и до условие за редовност на исковата молба.

  

Административните органи издават властнически актове при изпълнение и в рамките на компетентността си. Но при дадени обстоятелства може да е налице административно увреждане на търговското дружество от отменен незаконен акт на длъжностно лице при изпълнение на административна дейност. В този случай се прилага отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ, която е "гаранционно обезпечителна", и е специфично проявление на принципа на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД, защото длъжностното лице от съответната агенция е овластено специално с административни правомощия да действа въз основа и в рамките на закона. Държавата дължи обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

 

  

Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД за нищожни се обявяват договори, при които липсва съгласие. За да има правно действие, един договор трябва да е сключен в рамките на закона и морала, но и от съдържанието му да става ясно, че между страните е постигнато съгласие относно съществените елементи на договора. Когато волеизявленията на двете страни не се покриват, е налице порок, който не може да бъде саниран, а сделката не може да породи желаните правни последици. Ето защо изявленията на страните трябва да са обективирани по такъв начин, че при тълкуването да няма съмнение, че между тях е постигнато съгласие да настъпят последиците на договора. В противен случай договорът ще бъде нищожен и всеки заинтересуван може да се позове на нищожността без ограничение във времето поради невъзможността да настъпи правния ефект на сделката.

  

Съдебното решение не е реферирано и следва да бъде изведено общо правило за поведение. Внимателният анализ на постановеното решение ни води до няколко изводи, които биха могли заедно да образуват това общо правило за поведение: Реализирането на задължение на държавен орган(*кмет), поради настъпил юридически факт(*бедствие), се осъществява след спазване на нормативно-установената процедура за това, посредством издаването на актове, отговарящи на изискванията за форма на такива актове, извършването на конкретни действия и спазването на определени закони(ЗМСМА, ЗЗБ). Неспазването на предписаната нормативно-установена процедура е основание, ако за лицето са настъпили вреди поради неправилно или незаконосъобразно действие или бездействие на органите и техни длъжностни лица или по повод осъществяване на административна дейност, следва да бъде заведен иск за обезщетение по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

  

В случаите на съсобственост при наследяване, когато някой от съсобствениците желае да владее за себе си целия съсобствен имот, той трябва да демонстрира промяната в намерението си пред останалите съсобственици/сънаследници. Когато съсобственикът иска да придобие право на собственост въз основа на чл. 79 от ЗС, от значение е не само факта на упражняване на фактическа власт и намерението за своене, но и основанието, което изключва владението на останалите съсобственици. Въз основа на това основание, може да се приеме, че намерението за своене се предполага и съсобственикът единствено трябва да докаже наличието на фактическа власт върху вещта, без да доказва промяната в намерението. Следователно от съществено значение при позоваване на придобивната давност по чл. 79 от ЗС в отношенията между сънаследници е основанието, въз основа на което единият от тях е започнал да упражнява фактическа власт върху съсобствения. Ако приживе един от съсобствениците е предал владението на съсобственика-ищец, то това предполага наличието на намерението за своене. Това основание, заедно с факта на установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да се придобие правото на собственост върху него, изключва владението на останалите съсобственици. Ако до смъртта на лицето, което е предало имота, не е изтекъл давностният срок по чл. 79, ал. 1 от ЗС, то тогава фактът на наследяване не променя обстоятелството, че един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт с намерение да придобие правото на собственост върху имота.

  

За да е основателен един иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС е необходимо да съществуват няколко юридически факта. Първият от тях е страните да са съсобственици на дадена вещ /имот/. Вторият е ползването на общата вещ да се осъществява само от един от съсобствениците, съответно той да създава пречки за ползване от другите съсобственици, и третият – лишеният от право да ползва да е отправил писмена покана до ползващия вещта съсобственик. При наличието на тези кумулативно установени юридически факти, искът за обезщетение по чл. 31, ал 2 ЗС следва да бъде уважен, в противен случай искът ще бъде отхвърлен като неоснователен.

  

При съсобствен имот, когато той се ползва еднолично от съсобственик и не е допускан друг се дължи обезщетение да пропуснати ползи съгл. чл. 31 от Закона за собствеността. За да бъде получено обезщетение, от страната, която е претърпяла загуба от лишаването от ползване на съсобствения имот, трябва да бъде изпратено писмено поискване, като обезщетението се дължи в периода от писменото поискване съгл чл. чл. 31 ал 2. Освен това за периода на обезщетението потърпевшата страна трябва да има ограничен достъп до съсобствения имот.

  

Всеки собственик на недвижим имот може да търси защита по чл. 109 от ЗС, срещу всяко трето лице в т. ч. и съсобственика, което лице макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия или бездействия създава пречки по-големи от обикновените за упражняване на правомощията на собственика т.е. препятства или ограничават възможността на собственика/другия съсобственик да се упражнява правото на собственост определена степен.

  

При иск за ревандикация от значение е моментът на предявяване на претенцията за връщане на имота, чието значение ще се прояви по отношение на владелеца независимо от това дали искът по чл. 108 ЗС е предявен в обективно съединение с иск за унищожаване на придобивното основание на ответника като засегната от порок сделка, за който порок последният не е знаел и няма вина. Ако е узнал за претенцията на собственика, но въпреки това извършва подобренията, ответникът не може да разчита, че на задължението за връщане на вещта ще противопостави възражението за задържане и ако съдът му даде защитата, която претендира по този ред, това ще е в разрез с целите на закона при ликвидацията на облигационните отношения при направени в чужд имот подобрения, както и с водещите принципи при защитата на правото на собственост. Също така при предявен иск за ревандикация не е необходимо ищецът да доказва друга форма на противопоставяне в имота да не се извършват подобрения от посочения с иска негов владелец, но докато този иск все още не е предявен, това е в негова тежест, ако е знаел за извършването на подобренията.

Не може да се допусне извършилият подобренията да черпи права по чл. 72, ал. 1 ЗС ако е извършил подобрения в чужд имот, докато не може да бъде открит от правосъдието. Ако призоваването чрез официална публикация е факт преди подобренията на бъдат извършени, тя необоримо предполага узнаването на изявлението на собственика, с което владението е прекъснато, независимо от характера на самота владение - добросъвестно или обикновено. Необходимо е обаче за всеки отделен случай да се прецени съдържанието на обявлението, както и всички обстоятелства, които са от значение за узнаването.

  

Лице (гражданин или юридическо лице), претърпяло вреди от незаконосъобразно действие на орган на държавата или общината, а незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, може да търси реализация на отговорността на държавата или общината, изразяваща се в изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост.

  

 

Чуждите граждани имат право да придобият земя, включена в новооткритото наследство, когато се възстановява собственост на техен наследодател. Веднъж придобито, това право на собственост се ползва със закрилата на чл. 17 от Конституцията. Предпоставките, при които може да става отчуждаването на възстановената собственост са същите като тези за всяка друга частна собственост и се съдържат в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Те са безусловни и са предвидени кумулативно - актът на отчуждаване да е въз основа на закон; отчуждаването да е за държавни и общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин и да се извърши чрез предоставяне на предварително и равностойно обезщетение на засегнатите лица. Следователно, при отсъствие на уредени в закона правни последици от неизпълнение на изискването чужденците да прехвърлят придобита по наследяване по закон земя, собствеността им не се губи и не може да се придобие от другиго поради отсъствие на предвиден в закон придобивен способ.
Горепосоченото общо правило, формулирано на основата на цитираното нормативно основание, твърденията на спорещите страни и съдържанието на съдебното решение, съответства на установената след измененията на Конституцията на Република България през 2005 г. и нормативна уредба съобразно върховния закон, трайна съдебна практика, а именно – чуждите граждани, придобили правото на собственост върху недвижим имот по силата на наследяване по закон, нямат задължение да се разпоредят с това право в 3 годишен срок от придобиването. Наследяването по закон е, предвиден в закона, деривативен придобивен способ, следователно освен облигационноправния, настъпва и вещноправният ефект. Без значение е дали титуляр на правото на наследяване по закон е български или чужд гражданин. Наред с това спрямо имотите, които са одържавени и впоследствие възстановени на собствениците им, включени в наследствената маса е установена необоримата презумция, че се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от Закона за наследството.

 

collapse Учебна година : 2015/2016 ‎(17)
  

​За да е налице договор за доброволна делба, страните трябва да постигнат съгласие за начина на уравняване на дяловете. Действителността на договора, както и възмездния му характер не са засегнати в случаите, когато не е посочен конкретния размер на уравняването, ако той е определяем и е сключен в предписаната от чл. 35  ЗС форма.

  

​Обществена информация, която е относима към обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, трябва да бъде предоставена на запитващите лица от органите – задължени субекти по ЗДОИ. Ако чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти, то те трябва да предоставят тази информация на запитващото лице. При наличие на лична информация относно трети лица, чието съгласие не е налично, задължените субекти трябва да предоставят информацията в обем, съобразен със защитата на личните данни.

  

Ако правото на собственост върху един имот е прехвърлено със задължението да се конституира пожизнено право на ползване на едно трето лице, то това е възможно и не нарушава изискването за форма, дори ако бъде извършено с един нотариален акт и без изричното съгласие на третото лице.

  

​Предприемането на технически и организационни мерки от администратора на лични данни, които не са съобразени със съвременните технологични постижения и не осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете на обработването и естеството на данните, които трябва да бъдат защитени не представлява изпълнение на задължението за предприемане на мерки. Последващото приемане на инструкция от администратора на данни, в която се определят мерките и сроковете не го освобождава от носенето на отговорност, ако към момента на обработването на данните такава не е била приета.

  

​В закона изрично е посочено правомощието на общинския съвет да одобрява символ и печат на общината. Това правило обаче не изключва възможността общинският съвет да одобрява символ на отделно населено място, макар и това право да не е изрично уредено в ЗМСМА. Доколкото подобно правомощие не е изрично забранено и не попада в обсега на изключителната компетентност на други органи, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 23 ЗМСМА общинският съвет е органът, който може да одобрява символ на населено място. Следователно общинският съвет е органът, който се произнася по всички въпроси от местно значение, които не са забранени от закона и не попадат в изключителната комптентност на други органи, дори въпросите да не се съдържат изрично сред изброените правомощия на общинския съвет в чл. 21, ал. 1 ЗМСМА.

 

  

Ако е постановено решение по искова молба с основание чл. 108 от ЗС, отнасяща се до идеални части от недвижим имот, в която молба се иска връщане на владението върху реални части от процесния имот, то това следва да се отчете като порок и тази молба трябва да се счита за нередовна, а по-горната инстанция следва да обезсили решението, с което молбата е уважена и да върне делото за ново разглеждане

1 - 30Next
 
 

 

Уважаеми колеги преподаватели и студенти,

Изпращайте предложения за включване на студентски приноси на адрес ip@law.uni-sofia.bg

 

 

 Обсъждания