Skip to main content
Юридически факултет

Юридически факултет

Search
Юридически факултет
Правната наука
Обучение
Катедри
Нашите студенти
  
Юридически факултет > Научна конференция на тема „Римско и съвременно публично право”

______________________
Правила за организацията на учебната дейност
______________________
Семестри и сесии
Септемврийска поправителна сесия право редовно
Септемврийска поправителна сесия МО
Програма задочно право 1 курс зима
Програма задочно право 2 курс зима
Програма задочно право 3 курс зима
Програма задочно право 4 курс зима
Програма задочно право 5 курс зима
Програма задочно право 6 курс зима
______________________
Научни и учебни прояви
Международна научна конференция на тема: Правата на човека - 70 години след приемането на Всеобщата декларация на правата на човека
Ден на информационните технологии в Юридическия факултет - 2018
Научни проекти
Международна научно-приложна конференция „Предизвикателства пред финансовото управление и контрол на средствата от Европейския съюз“
Научно-практическа конференция „Международните бизнес отношения и бежанската криза“
Семинар "Правото на информационното общество"
______________________

            Уважаеми колеги,

             Приемете нашата най- искрена благодарност за вашето участие в конференцията на 21 май 2012 г.

            Приемете и поздравленията на испанските колеги и специално на проф. Антонио Феранндес Де Бухан за прекрасния научен форум, в който те участваха и който оценяват много високо. В най- скоро време ще бъдат изпратени линкове към сайтовете, на които ще бъдат публикувани рецензиите за конференцията, за да стане тя достояние на испанската правна общност.

            С особена радост проф. Де Бухан кани всички участници, които желаят, да публикуват своите изказвания като статии във виртуалното списание Revista General de Derecho Romano на сайта на iustel.com, на което той е главен редактор. Предвидено е издаването на специален брой през месец декември само с публикации от конференцията.

            Изискванията за публикациите са дадени по- долу. За да се осигури издаването на броя в началото на м. декември 2012 г. и предвид по- дългото време за евентуална редакционна обработка е необходимо статиите да бъдат изпратени на проф. М. Новкиришка на адрес mnovkirishka@abv.bg най- късно до 15 септември 2012 г. Ако имате проблеми с превода на статията на някой от посочените по- долу езици, не се колебайте да се свържете с проф. Новкиришка. Издателството в Испания не може да поеме финансирането на преводи от български на испански и по тази причина дава възможност статиите да са съставени или преведени от авторите на английски, испански, френски, немски или италиански език.

            На същия адрес mnovkirishka@abv.bg до 30 септември 2012 г. трябва да бъдат изпратени статиите и за сборника, който ще бъде издаден от Университетското издателство на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Тъй като издаването е по проект, финансиран от университета и приключващ до 1 декември 2012 г. , то срокът за редактиране и издаване е изключително кратък и по тази причина статии, изпратени след 30 септември 2012 г. няма да могат да бъдат отпечатани.  Изискванията за статиите са : до 20 стандартни страници (1800 знака), със заглавие и посочване на автора и академичната му позиция, с резюме на английски до 10 реда. Статиите могат да съдържат бележки под линия, да имат вътрешна структура и пр. съгласно стандартните изисквания за научни публикации на български език.

            С пожелание за ползотворна работа, успешна сесия и приятна ваканция

Проф. Сашо Пенов

Проф. Мариана Карагьозова

Проф. Малина Новкиришка


Изисквания за публикациите на сайта на IUSTEL.COM

 

Във всички научни  произведения, независимо от езика, на който те са написани ( испански, английски, френски, немски или италиански), се посочва заглавието на испански и английски език, съдържанието (ако има такова), резюме от 6-10 реда и до 5 ключови думи.  

            Обем- до 20 стандартни страници (1800 знака)

            Шрифт- Arial 10 с единично отстояние.

            Формат-doc или rtf

            Текстът може да съдържа хипервръзки към уеб страници и бележки под линия с пълно цитиране на автори, заглавия на произведенията им, място и дата на издаване и страници..
            Статията трябва да има кратко заглавие, което да отразява съдържанието й най- пълно. Заглавието трябва да е центрирано, с главни букви и в bol
d.

            Авторът се посочва с име и фамилия, академична позиция в университета, научна степен. Името се изписва с главни букви и в bold, научната степен и университетската позиция- с малки букви, университетът- с главни и малки букви, както е прието. Може да се добави града и държавата.             

            Трябва да бъде предоставен адрес от електронна поща за контакт. Писмата, които ще се получават от редакцията, ще са с адрес revistas@iustel.com.


            Ако статията има подразделения, заглавията им със съответната номерация се пишат с римски цифри, главни и малки букви с bol
d и се центрират. Под-позиции трябва да бъдат  с малки букви, арабски цифри, центрирано и с bold. Възможни са подраздели с малки букви, арабски цифри, центрирани и в последователност: 1.1, 1.2, 1.3: 1.3.1 и т. под.

 

Приложение: начални страници от публикувана статия на проф. Ванеса Понте.:

 

 


GUARDIANES Y CUSTODIOS DE LAS CALZADAS ROMANAS: EL CURATOR VIARUM

Por

V. PONTE ARREBOLA

Profesora Doctora de Derecho Romano

Universidad de Córdoba

SUMARIO: I. PREÁMBULO.- II. EL CURATOR VIARUM: 1. Su creación. 2. Competencia territorial y notas del cargo. 3. Organización de los curatores viarum. 4. Funciones de los curatores viarum. 5. Los sucesores de los curatores viarum.

I. PREÁMBULO

Si hay un pueblo que sea especialmente relacionado e identificado con las grandes arterias de comunicación, ése es el romano. Roma es un gran Imperio al que, entre otras muchas facetas, se le recuerda siempre por su maravillosa red de calzadas y caminos –viae-, rutas de las que aún hoy, en pleno siglo XXI, nos servimos. Sus líneas de comunicación le sirven para atender asuntos tan cruciales como la defensa en las fronteras, asegurar la buena administración de las provincias –lo que nos muestra la importancia que se concedió a las mismas-, facilitar los viajes e intercambios comerciales [1], expandir su Derecho y su cultura entre los puntos más alejados, implantar con gran efectividad el cursus publicus, etc., etc. Hechos todos ellos de no poca trascendencia. Además, gracias a esta excelente red de carreteras no fueron pocos los romanos que se vieron animados a viajar, con las visitas a ciudades motivadas en ocasiones por deberes cívicos o religiosos.

Es un índice de un estado de civilización avanzada procurar que la red vial de un pueblo se encuentre bien mantenida, conservada y protegida, legando su guarda y custodia a la Administración. La vía pública, por serlo –en cualquier tiempo y lugar-, por la posibilidad de que cualquiera se encuentre en ella en todo momento, lleva a extremar

la policía: tanto para seguridad de los pobladores como para limpieza, evitar manifestaciones verbales o de hecho contra la moral y el orden establecido, garantizar la propiedad y sus límites... entre otros varios fines.

Ya que las vías eran un elemento trascendental para extender, mantener y consolidar la autoridad de Roma, el cuidado, vigilancia e inspección de las mismas vino a partir de cierto momento de mano de funcionarios especiales, a los que, generalmente, se les tenía en gran valor su actividad. Importantes y altos magistrados provistos de poderes coercitivos ponían todo su empeño en atenderlas  [2].

En realidad, hasta el siglo I a.C. no se tiene conocimiento de una figura que especialmente estuviera dedicada al mantenimiento y cuidado de las vías públicas. En efecto, hasta esa época la improvisación se imponía (como en otras muchas áreas de la Administración romana), siendo el censor principalmente el magistrado que tenía legitimación para intervenir en este campo. Al censor le precedería el cónsul y en tiempos de ausencia de éste intervendrían los ediles quizá revestida esta intervención con una decisión del Senado.

Los emperadores, a partir de la llegada del Principado básicamente, fueron conocedores de la trascendencia de destinar determinado personal de la Administración romana al cuidado y vigilancia de las viae publicae. Durante la República las calzadas se encontraban en un deplorable estado. Ante esta situación, Augusto institucionaliza la figura de los curatores viarum, funcionarios a los que se les encomienda la custodia de las arterias –calzadas-.

Hay que advertir que el ciudadano romano no sólo se supo dotar de un óptimo sistema de protección y cuidado viarios brindado por la Administración a diversos niveles. También buscó la asistencia y protección “divina” o espiritual de unos dioses menores llamados lares viales –en términos de Plauto-, conocidos asimismo como numi.



[1] No se debe olvidar que la red vial romana forma parte, en este sentido, de un complejo más extenso de rutas que viene completado por las vías de agua marítima y fluvial. De ahí la gran interdependencia entre la navegación y los itinerarios terrestres. En Hispania la red terrestre estaba integrada con las grandes vías fluviales, a través de las que se movía la mayor parte de los transportes comerciales dirigidos a los mercados de Europa central y septentrional.  V. Ponte Arrebola

 

[2] Del grado de perfeccionamiento en este campo de la actividad de la Administración romana da cuenta Fernández de Buján, A., Derecho Público Romano. Recepción, Jurisdicción y Arbitraje, 8.ª ed., Thomson-Civitas, 2005. Impallomeni, G., “In tema di strade vicinali”, en Scritti di diritto romano e tradizione romanistica, Padova, 1996, pp. 541-560, p. 545, destaca que todas las vías, tanto rústicas como urbanas gozaban de la protección y vigilancia de magistrados o especiales curatores. De todos modos, en las páginas siguientes se verá que existieron dos “categorías” de curatores viarum: los de las vías más importantes y los de las restantes. Vid. asimismo A. Fernández de Buján en “Perspectivas de estudio en temática de Derecho administrativo romano, surgidas a tenor del pensamiento y de la obra de Giambattista Impallomeni”, en INDEX 26, 1998, (In memoria di Giambattista Impallomeni), pp. 463-487; y Alburquerque, J.M., Recensión a A. Fernández de Buján, Derecho Público Romano. Recepción, Jurisdicción y Arbitraje, 8.ª ed., Thomson-Civitas, 2005, en RGDR n.º 5-Diciembre 2005 (Portal Jurídico Iustel.com). 

 

Програма

на международната конференция

„Римско и съвременно публично право”

 

Софийски университет „Св. Климент Охридски”,

Ректорат, бул. „Цар Освободител” №15,

Конферентна зала (вход от ул. „Шипка”, ІІ етаж)

21 май 2012 г., 10-14.30 ч.

 

„Publicum ius est quod ad statum rei publicae spectat!”

  

9.30- 9.55 ч.- регистрация на учстниците и заемане на местата в залата

 

 10.00 ч. Откриване на конференцията- проф. д-р Иван Русчев, заместник декан на юридическия факултет

10.10 ч. Приветствие от ректора на Софийския университет проф. дин Иван Илчев

10.15 ч. Приветствия от други официални гости

 

 

10.25 – 12.00 ч.  Първа сесия: Римско публично право

 

            Модератор на сесията- проф. д-р Малина Новкиришка- Римското и съвременото публично право- аспекти на научното изследване и преподаване.

 

Доклади и научни съобщения:

 

1.      Проф. д-р Антонио Фернандес де Бухан- Автономен университет на Мадрид- Изследването на римското и съвременото административно право- институции, принципи, концепции.

2.      Проф. д-р Ванеса Понте- Университет на Кордоба- Римскоправни основи на съвременната правна уредба по отношение на обществените пътища- финансиране, изграждане и поддръжка.

3.      Проф. д-р Розалия Родригес Лопес- Университет на Алмериа- Право и урбанизация по времето на Юстиниан – гражданско и военно строителство

4.      Проф. д-р Кармен Хименес Салцедо- Университет на Кордоба Урбанистични ограничения на частната собственост- размисли относно отговорността за вреди, причинени от рушащи се сгради

5.      Проф. д-р Хосе Мигел Пикер Мари и Хуан Алфредо Обарио Морено- Университет на Валенсия- Принудително отчуждаване за обществена нужда- казус от времето на римската Република- Книгите на Нума

6.      Проф. д-р Мария Луиза Лопес Хугет- Международен университет в Риоха- Munera civilia - типология, същност, освобождаване от изпълнението им.

7.      Проф. д-р Салвадор Руис Пино- Университет на Кордоба- Аспекти на защитата на водата и въздуха според римското право

8.      Проф. д-р Хосе Антонио Мартинес Вела- Университет Кастилия-Ла Манча в Албачете- Аспекти на римската данъчна администрация  в кореспонденцията на Симах.

9.      Гл. ас. Теодор Пиперков- Наблюдения върху четери рескрипта на император Диоклециан

10.  Проф. д-р Георги  Близнашки- Конституцията на римската Република:основни елементи и тяхното значение.

11.  Хон. ас. д-р Стоил Моллов- Организация на властта в Римската империя

  

12.00- 12.15 ч. Кафе пауза

  

12.15- 14.15 ч. –Втора сесия- Съвременно публично право

 

Модератор на сесията- проф. д-р Мариана Карагьозова- Съдилищата с конституционни функции и защитата на основните права в Република България

 

Доклади и научни съобщения:

 

12.  Проф. д-р Сашо Пенов-Принципът на законността в данъчното законодателство

13.  Проф. д-р Евгени Танчев- Подреждане на конституционните редове

14.  Доц. д-р Пламен Киров-Дефекти на съвременното представително управление

15.  Доц. д-р Янаки Стоилов- Правни норми и правни максими

16.  Доц. д-р Юри Кучев- Реализация на имуществената отчетническа отговорност по реда на ГПК

17.  Проф. д-р Иван Русчев- Аспекти на концесиите на пътища по съвременното българско право

18.  Проф. д-р Росен Ташев- Analogia legis в съвременното публично право

19.  Проф. д-р Екатерина Матеева- Компетентност на нотариалните органи в РБ

20.  Проф. Сиро Милионе- Университет на Кордоба- Кого защитава защитникът? За обновяването на испанския конституционен съд.

21.  Проф. д-р Димитър Костов- Административния контрол в местното управление на съвременния етап

22.  Проф. д-р Благой Видин -Общи принципи на правото в международното право

23.  Проф. д.ю.н. Вихър Кискинов -  Правото и държавата в информационното общество

24.  Проф.  д-р Валя Попова- Искът по чл. 422 гпк

25.  Проф. д-р Пламен Панайотов- Стандартите на ЕС относно конфискацията на облаги от престъпна дейност

26.  Проф. д-р Стилиян Йотов- „В чие име?” – смени на парадигмата в наказателната политика

27.  Доц. д-р Цветан Сивков- Pacta sunt servanda и административният договор

28.  Доц. д-р Евелина Димитрова- Европейска данъчна интеграция /правна рамка на данъчното облагане в ЕС/.

29.  Доц. д-р Даниел Смилов- Конституционализация на фискалната политика: международните практики и българския опит

30.  Гл. ас. д-р Наталия Киселова- Динамика на взаимоотношенията между президента на Републиката и Народното събрание

31.  Гл.ас. д-р Мартин Белов- Преамбюлът в европейския конституционализъм

32.  Гл. ас. д-р Мариета Рабохчийска-Универсални международноправни механизми за закрила правата на човека

33.  Гл. ас. д-р Георги Митов- Възможността за ускоряване на наказателното производство чрез въвеждане на въззивни правомощия на касационния съд

34.  Хон. ас. д -р Невин Фети- Квазиделиктите и принудителните административни мерки - общата идея в многообразието

35.  Гл. ас. Савина Миланова- Актуални въпроси на електронната демокрация

36.  Гл. ас. Петър Илиев-  Разпределението на нормотворческите функции между парламента и правителството. Делегираното законодателство - сравнителноправни и теоретични аспекти

37.  Ас. Атанас Шопов - Сервитути по Закона за енергетиката

38.  Ас. Делян Начев - Сключване на международни договори съгласно римското публично право и съгласно съвременните правни стандарти в Европа

39.  Ас. Ралица Димитрова  - Европейската гражданска инициатива - нова възможност за гражданите

40.  Александър Цеков, докторант -Конституционният преход в България: анализ на временната конституция от 1990-1991 г

41.  Иван Георгиев, докторант - За мотивите на съдебните актове

42.  Владимир Стратиев, докторант-  Перспективи на развитие на правното регулиране на защитата на въздуха и водата в българското право.

 

 

14.15- 14.30 ч. Обобщение на резултатие от конференцията и закриване-

                          проф. д-р Иван Русчев. 

 

 

14.30- 16.30 ч.- обеден  коктейл за участниците в конференцията в ресторант «Алма Матер» в сградата на СУ «Свети Климент Охридски»- вход от бул. «Цар Освободител».