Skip to main content
Публична лекция на тема „1700 години от издаването на Едикта на толерантността – Сердика 311 г.”

Публична лекция на тема „1700 години от издаването на Едикта на толерантността – Сердика 311 г.”

Search
Юридически факултет
Правната наука
Обучение
Катедри
Нашите студенти
  
Юридически факултет > Правната наука > Публична лекция на тема „1700 години от издаването на Едикта на толерантността – Сердика 311 г.”  

Юридически факултет > Правната наука > Публична лекция на тема „1700 години от издаването на Едикта на толерантността – Сердика 311 г.”
              Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски” проведе на 16 май 2011 г. от 17 ч. в 272 аудитория публична лекция на проф. Джорджо Бароне Адези, преподавател по римско право в университетите в Рим и в Катандзаро на тема „1700 години от издаването на Едикта на толерантността- Сердика 311 г.”

            Лекцията е във връзка с честването на 17-вековния юбилей от издаването в Антична Сердика на една изключително значима императорска конституция. Тя е част и от дейността на преподавателите по проекта за научни изследвания „Императорски конституции, издадени в Сердика- преводи и коментари”, одобрен от университета за 2011 г.

            С така наречения „Едикт на толерантността” император  Галерий, чиято резиденция е в Сердика, издава на 30 април 311 г. разпореждане, с което прекратява гоненията срещу християните, дава им право свободно да изповядват своята религия, да възстановят молитвените си сгради и да извършват богослужения, като се молят за здравето на императора, за благото на държавата и за себе си, „та от всички страни навред държавата да се запази невредима и да могат те да живеят спокойни по своите места”.

            Въз основа именно на този едикт  две години по- късно император Константин провъзгласява т.нар. Милански едикт. Счита се, че  с това се поставят основите на възхода на християнството в света, като то  се прогласява за равноправна религия в рамките на Римската империя, а по- късно- и като официална държавна религия.   Професор Адези  е философ и теолог, завършил Понтификалния Грегориянов Университет към Светия престол   (създаден през 1551 от Св. Игнаций Лойола) и Университета Андгеликум   в Рим, както и право в Университета „Ла Сапиенца”  в Рим.Специализира римско право в Института по Римско право и права на Античното Средиземноморие  и Националната академия  Линцей и библиотекономия в Апостолката библиотека на Ватикана . Редовен  професор по римското и византийско право в Рим , Каляри, Триест, Катандзаро. Брат на манастира "Ватопед“ в Света Гора, архимандрит. От 1997 до 2008  е протосингел на митрополита на Италия в Калабрия и Сицилия към Вселенската патриаршия, където се опитва да възстанови православното монашеско присъствие и насърчаването на интеграцията им в духовното, социално и културно развитие в южната част на Италия,.

            Проф. Адези е работил и изследвал в Атон, Гърция, Русия, Германия, Англия и САЩ. Той е  последният възпитаник на известния специалист по римска история и ориенталистика Едоардо Волтера. Има многобройни изследвания по право и история на държавата и правото в  Древния Изток и Средиземноморието. Специалист по древни кодификации и в отношенията между християнството и Римската империя.

            В лекцията си пред студентите проф. Адези подчерта огромното значение на Едикта на толерантността, но и на антична Сердика като един от основните административни и културни центраве на Късната Античност. Тай направи паралел между политическите и духовните измерения на обединението на народи и вярвания в древния и съвременния свят. В дискусия със студентите беше разкрит  приноса на римските императори за развитието на държавността и християнството специално на Балканите. 

            Лекцията беше организирана от преподавателите по римско право във факултета проф. Малина Новкиришка и гл. ас. Теодор Пиперков . За превода съдействаше доц. Иван Иванов от Богословския факултет на университета.

 

 

  Българска интерпретация на латинския текст на едикта на император Галерий, цитиран от Лактанций  (Lactantius, De Mortibus persecutorum, 34, 1-5), на проф. д-р Мария Костова, Катедра по класическа филология, СУ «Св. Климент Охридски»

 

1. Сред нещата, които поставяме винаги в изгода и от полза за държавата, е това, че ние досега сме искали, всъщност, да направляваме всичко според древните закони и римското обществено устройство, както и да се грижим така, че и християните, които оставиха пътя на своите деди, да се върнат към добронамереността; 2. тъй като същите тези християни ги бе обхванало желание, поради някакво важно съображение, и ги бе обзела толкова голяма неразумност да не следват древните обичаи, установени от по-рано от техните предци, и по собствено решение, и както желаеха, така си създаваха закони, които да съблюдават, а и по разни места обединяваха различни народи. 3. Когато после излезе такова наше нареждане, според което те да се придържат към древните обичаи, мнозина се подчиниха поради страх от осъждане, а мнозина бяха дори прогонени. 4. И след като твърде много (християни) упорстваха в намерението си, и виждахме, че те, нито показват почит към боговете и дължимата набожност, нито уважават християнския бог, ние сметнахме, с оглед на нашата най-блага милост, имайки пред вид и постоянния обичай, според който обикновено оказваме снисхождение на всички хора, че трябва и спрямо тях да бъде дадена нашата незабавна снисходителност. И нека християните да съществуват и да организират своите събирания, но така, че да не вършат нищо противно на реда. 5. Чрез друг рескрипт до съдиите ще посочим какво следва да съблюдават. След тази наша снизходителност християните ще трябва да молят своя бог за нашето благо, това на държавата и за себе си, та навред държавата да се запази в своята цялост, а те да могат да живеят спокойни по своите места.

 

 
 
Microsoft Windows SharePoint Services Logo